Стоян Райчевски e роден на 1 юли 1944 г. в Бургас. Завършва немска и българска филологии в Софийския университет "Кл. Охридски". В перидона 1970 - 1990 г. е уредник в историческите музеи в Несебър, в Бургас, Созопол и Малко Търново. Народен представител от 36-то , 37-то и 38-то Обикновено народно събрание. Председател на парламентарната Комисия по културата и медиите (38 ОБН). Основател и председател на Демократическа партия 1896; член на НКС на СДС до 1997 г. В момента е председател на Българската лига за правата на човека. Автор на множество книги и публикации свързании с етнограгията и историята на България.
Г-н Райчевски, вие сте специалист по малцинствата в България, а дните след изборите темата за евентуалното етническото напрежение е централна в изказванията на първите мъже в държавата. Вашето мнение?
За етническо напрежение у нас започва да се говори усилено винаги, когато наближат избори. Минат ли изборите, общественото внимание се насочва в други посоки. Така стана и този път в предизборната кампания за избиране на депутатите за 41 народно събрание. Политическата сила, залагаща най-много на етническия вот, каквато в случая e Движението за права и свободи, се опита да мобилизира допълнително своите гласоподаватели като започна да им внушава страхове от някакъв нов възродителен процес. Тези внушения предизвикват от своя страна ответна реакция в другите партии и тази снежна топка започна да нараства застрашително след всяко непремерено изявление от страна на който и да е политик, решил да играе с етническата карта. След изборите тази вълна се успокоява, етническата тема минава на заден план, дори се позабравя, но проблемите остават, защото остават политиците, на която тя е най-големият, а в някои случаи и единственият ресурс.
Как виждате ролята на ДПС след изборите? Те отстъпват в традиционни бастиони като Кърджали и Търговище.
След тези избори са първи път от много години Движението за права и свободи няма да участва в изпълнителната власт. Това неминуемо ще се отрази негативно и върху влиянието, което тази политическа сила има в някои райони и съсловни групи, които тя е облагодетелствала чрез пренасочване на средства, поръчки и чиновнически назначения.
Не виждам в Кърджали и Търговище някаква съществена промяна в нагласите за гласуване. Там е взела по един мандат и друга политическа сила, извън ДПС, но на това трябва да се гледа само като на начало за един оздравителен за политическата ни система процес, който трябва да отрече етническия вот, нещо което е отдавна отживял времето си анахронизъм.
Как оценявате ролята на българомохамеданите в последните избори ? Напоследък често се говори за турцизация сред тях. Има ли такива процеси по ваше мнение?
Българите мохамедани, т.е. онези наши сънародници мюсюлмани в Родопската област, чийто майчин език е българският, знаят много добре своя български произход и те нямат нагласа да се „турцизират”. Всички опити в тази насока в миналото са се оказали безрезултатни. Тези наши братя по кръв, език и традиции са вече достатъчно образовани, за да знаят, че религия и народност са две различни неща. В Родопите напоследък се забелязват някои други тревожни инициативи на чужди емисари, опити да се внушава на мюсюлманите там , че били от арабски произход. Тези безпочвени напъни са толкова абсурдни, че те ще отшумят още по-бързо от някогашните, които се опитваха да ги изкарват турци, защото вярата им била „турска”.
Вярно е друго, че през последните години в Родопите се засили влиянието на Движението за права и свободи, за разлика от първите години от демократичните промени у нас, когато там се гласуваше предимно за представителите на другите общонационални партии, както в навсякъде в страната. И друго трябва да отбележим, че на последните току що приключили парламентарни избори българската политическа класа е в дълг към избирателите в Родопите, защото допусна избирателна система, които силно ощети вота на тамошното население. Поради метода за разпределяне на пропорционалните мандати от вота се стига до такава куриозна и несправедлива ситуация, че в Смолян политическата сила, която има най-много гласове там (ГЕРБ) получава един пропорционален мандат, а третата партия (ДПС) се сдобива с два мандата.
Каква политика трябва да следва българската държава по отношение на етническите малцинства, която убягва на управляващите в последните години?
Не мисля, че терминът „малцинства” е най-правилният в случая. По-скоро бих говорил за етнически общности. Малцинство е юридически термин и за правилната му употреба е необходимо съобразяването със съответната правна уредба, както в националното ни, така и в международното право. Етническите общности у нас са предмет на изследване на културното многообразие и богатство на българското общество и нация, а не аргумент за политическа дейност и още по-малко – инструмент за лесно постигане на властови позиции, чрез заобикаляне на политическата борба. Гражданското общество познава само един път за регулиране на обществените отношение. Този път преминава през политическото организиране и боравене само с политически средства и аргументи. Конституцията на Република България , както и на всяка друга демократична държава, дава еднакви права на всички граждани и им осигурява еднакви възможности за политически живот. Гражданите във всяка една етническа общност имат различни интереси. Те могат да защитават тези свои индивидуални интереси ефективно само тогава, когато се организират и обединяват по политически, а не по религиозни или етнически принципи. Българската държава следва да следи за спазването на тези конституционни принципи и да реагира адекватно и навреме срещу всяко отклонение от тях.
Последни интервюта:
|
И не бяха хората от този етнос, които никога даже не са били в ДПС!
Петър Стоянов стана председател.......и до ден днешен не само СДС, а и другите партии, като цяло са се продали на Доган за жълти стотинки! Като че ли тези региони са бащиния и вечна собственост на Доган! Кога най сетне българина ще се демократизира в истинския смисъл на думата, като пренебрегне бай ганьовския си манталитет?
Има ли значение, каква религия изповядваш в България, след като политическите идеи са едни и същи? Не може ли Мехмед да бъде депутат, след като Митко може? Не може ли в България да няма етнически партии? Не може ли Ахмед, Сами и прочие да са по различните си убеждение, и да са оценени по дойстонство?!
Много ли е трудно, трудно постижимо ли е? Според мен -не!
Ето примера с Вежди Рашидов!