|
Какво всъщност обединява хората, които живеят в една държава - oбщи мечти, надежди, ценности? Тук е моментът да разгледаме нашата същност и колко от тези думички използваме в ежедневието. Всички медии пишат за политическите промени, управниците говорят едни и същи неща, а нашата държава малко по малко се превръща в сметище за емоционални боклуци.
Без да звучи драматично с всеки изминал ден ние затъваме, губим представа за време, пространство и чисто човешки качества. Може би не е момента да търсим виновни, но не е и редно да вървим напред като деградираме по този начин. Ние се превърнахме в лицемери. Не е ли лицемерие, че се сещаме за Великите българи само на националният ни празник, че опустошаваме паметниците им и продаваме бюстовете им на вторични суровини? Не е ли обидно, че опустошаваме всичко по пътя си, като рушим нещо правено, повече от 1300 години.
Прогонихме интелигентните и образовани хора, забравяме училищата и детските градини, малко по малко убиваме всяка капка човечност, всеки белег на гордост и просперитет. Може би няма смисъл да ги пиша тези неща, всички ги знаем, чували сме ги хиляди пъти.
Живеем в реалност, която сами си създадохме - груба, жестока. Обвиняваме всеки но не и себе си - но да не забравяме че политическия елит винаги е облика на един народ !
Не е редно да се разграничаваме от тях, лицемерно е. Ние си приличаме заложено ни е -всяка коалиция която дойде на власт прави едни и същи грешки, а уж имат различни идеологии!
Истината? Ах, истината е толкова „красива“, но облечена ужасно, оставена на заден план, скрита зад нашия страх и невежество! Ние носим отговорност за действията си, ние трябва да погледнем истината в очите. Трябва да се сетим, че има път напред, че още сме народ, че има какво да ни обединява.
Тогава страхът и невежество ще се оттеглят, а на тяхно място ще излезе истината, но не в дрипи, а облечена в красив български трибагреник.
|