СПРАВИХА ЛИ СЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЪС ЗИМНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА?

Начало

Пътешествия

СЕКЕШФЕХЕРВАР – БРРРР... НЕ Е ЛЕСНО ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ

Автор : Калоян МЕТОДИЕВ

06 July 2009

Секекешфехервар е унгарски град разположен по средата на пътя между Будапеща и огромното езеро (тип мини-море) Балатон в Трансдунавския регион.
Първите му жители били римляните, а после в него се заселили моравските славяни, които му дали името – Белеград. Следващите появили се на терена били маджарските племена. Градът е стар исторически и политически център на Средновековна Унгария. Старото му име е ALBA REGIA. Зад градските стени са се коронясвали и женили маджарските владетели през онази епоха. Катедралата св. Стефан в града пък е последният дом за повечето от тях. За статистиката трябва да кажем, че 45 са коронясаните, а 15 погребаните. По времето на българския цар Симеон градът е бил заобиколен от блата, местните феодали построили керпичени стени и се смятало, че е добре защитен от нападения. Именно блатата спасили града по време на монголското нашествие в Унгария през 1241 – 1242 година, когато техните пълчища затънали в местните мочурища.
През следващите векове изградили военни укрепления, църки, манастири. По това време градът е бил важен пункт по пътя на поклонници и рицари към Светите земи в Йерусалим.
След като минали през България и Сърбия през 15 век турците стигнали и Унгария. През 1543 година, след дълга обсада, Алба Регия паднал под тяхно управление и така било в продължение на 145 години. Естествено те го прекръстили - Истолни Белград. Превърнали църквите в джамии, а кралските гробници поразграбили. В края на краищата градът бил освободен от Хабсбургите и турците започнали вековното си отстъпление към земите си в Азия.

Паметникът на капитан Гьоргу Варкош последният, който ръководел отбраната срещу отоманите.

Францисканците и кармелитките възстановили манастирите, а следващите поробители – австрийците – не нанесли особени щети в културен и материален план на града и местното население.
Когато се разхождате из градския център няма как да не попиете от атмосферата на миналото, без да има онзи неприятен мухъл характерен за псевдоисторическите градове. Тук може да видите множество исторически сгради, паметници, катедрали, кокетни улички, музеи, много цветя, паркове и алеи. В града живеят малко над 100 хил жители, но усещането е за малко провинциално градче в което времето е спряло. Няма блъсканица, задръствания, простотии. Може спокойно да седнете и да пиете кафе на някоя от пешеходните улици без да се уморявате от напоителната градска суетня.

Бабата с количката. Обърнете внимание на носа й. Всеки, който минава покрай нея го пипа за късмет. Затова е лъснат като мускетарски арбалет. Представете си домакиня идваща с торбите от пазар, спира, пипа носа и си продължава към вкъщи.

Изглед от централния площад.

Католицизмът присъства навсякъде в живота на града.

Иначе унгарците са големи "балами". Виждате как от двете страни на бариерата стоят колоездачи и чакат да мине влака. Незнаят, че могат много лесно да се промушат между бариерите.