НЯКОГА, НЯКЪДЕ СИ... УЧЕНИЧЕСКА ЛЮБОВ |
|
Автор : Линда ИВАНОВА
|
|
22 June 2009 |
Той разбра, че тя е различна, още щом скромната и личност влезе в стаята. Учителката заговори нещо, може би я представяше, но той не чуваше. Свенливият и поглед обгърна вселената му. Невероятното чувство, че я е виждал някьде преди, вьпреки че бе сигурен, че не я познава.Премаля му, но това сякаш му хареса, запита се какво ли е това усещане? Което го побьрква, но го кара да се чувства все по-жаден за нейното внимание и ласка. Неусетно бързо времето мина и звънецьт извести края на часа. Следващия час тя седна пред него. Вълшебният аромат на косата и погали ноздрите му. В него се породи желанието да падне в нозаете и - покорен, доживотен роб.
Още един час се изниза. Тя го помоли да я упъти. Той не знаеше какво да каже за това мълчаливо я поведе из тълпата ученици, насъбрали се в коридора. Щом стигнаха до стаята, той и махна. Тя тръгна да казва нещо, но се отказа вместо това устните и се разтеглиха в усмивка, показвайки редица бели, като сняг зъби.
Той дълго седя пред затворената врата на класната стая, неспособен да различи секундите от минути.
От този ден насам минаха много години. Те все още са заедно- одухотворени, в харомия, завинаги... Щом почукаха на портите на рая, отново заедно, сърцата им бяха чисти. Те бяха живели пълноценно и именно безграничната им любов ги спаси. Защото този, който истински обича не може да таи омраза в сърцето си. Той не само съществува, той живее!!!
|