За изборите, за резултати и за конфигурацията се изписа и се пише какво ли не. По-интересното е кой е най-неизгодният за президента сценарий след парламентарните избори? На всички е ясно, че следващото правителство ще бъде коалиционно. Независимо как ще се нарече за пред хората и вероятността да бъде дясно-центристко е много голяма. Това в случая, обаче, не е най-лошото за Георги Първанов. Даже министър – председател да бъде Бойко Борисов той ще намери (и намира ) начин да работи успешно с него. Едно бъдещо дясно-центристко правителство ще бъде много по-нестабилно от настоящата тройна коалиция. Ако оценим факта, че ние сме парламентарна република, то излиза, че разковничето за най-неизгодния сценарий за президента се крие в евентуалния избор на Иван Костов за председател на Народното събрание или личност като него. За възможността и даже, че е постигнато споразумение за този пост да бъде Иван Костов е споменавано многократно през последните месеци. При личност като него, с неговия темперамент, характер, лидерски качества, амбиции и да не забравяме все пак обстоятелството, че има опита на един бивш министър-председател той едва ли би свирил втора цигулка в управлението на държавата и какъв по-удачен пост за него от този.
Това от една страна крие възможността да се измести центъра на властта от изпълнителната власт към законодателната и за това съществуват достатъчно лостово и механизми, които се подценяват от мнозина. Ако досега нито един министър – председател не е усещал това, въпреки заканите на председателите на НС, това е по-скоро заради тяхното благоразположение и да не се стига до напрежение и конфликти. Например, самият Георги Пирински, като председател на 40-ото НС не еднократно е приканвал управляващото мнозинство по-бързо да направи предложения за попълване на квотите в различните институции, чиито мандат е изтекъл, а не както се случи това в последния месец от мандата (и даде възможност за извличане на дивиденти на опозицията), като ги заплашваше, че ще вземе пленарната зала нещата в свои ръце.
Две години и половина преди края на мандата си Георги Първанов едва ли би желал да бъде един актьор на политическата сцена и да гледа какво ще става без да може да има по-активна роля. На него му е ясно, че с наближаването на края на мандата неговата роля намалява, но пък безмълвен участник едва ли ще се съгласи да бъде. Президента има своя квота в състава на БНБ, СЕМ, обществения мултиплекс, армията, службите за сигурност, назначаването на посланиците и т.н. Какво би се случило при намаляване на неговите прерогативи, особена при липсата на закон за НСО и НРС? Георги Първанов и ДСБ имат различна гледна точка за тяхното място и функция в сектора на сигурността на държавата, в много отношения диаметрално противоположни. ДСБ е един от най-яростните противници на провежданата политика на Първанов и би използвала всеки един миг да не му дава спокойствие и да го притеснява. Да не забравяме темата за САПАРД и спонсорите на кампанията му.
Парламентът ако пожелае може да налага политическия дневен ред у нас и да държи изкъсо не само правителството, но и президента. Това, че Бойко Борисов говори в последно време, че не желае да е заложник на Костов и призивите на Цветанов за подкрепа към избирателите и осигуряване на абсолютно мнозинство не са случайни. Едва ли и президентът ще си седи кротко и ще наблюдава какво се случва у нас без да не се изкуши да се намеси с оглед бъдещето му перспективи за активна роля в политическия ни живот.
Борислав Ангелов
политолог
21 юни 2009 г.
ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:
|