ТРЯБВА ЛИ ДА ИМА ТАВАН НА ТАРИФИТЕ НА ТАКСИТАТА?

НОРВЕГИЯ - СЕВЕРНАТА ПРИКАЗКА

Автор : Надя МОЧКОВА

11 June 2009

В най-скъпия град Осло ще откриете дори Музей на магията, съхраняващ различни реквизити на норвежките фокусници

Бяхме в Норвегия малко преди Александър Рибак да изпее своята “Fairy tale” - вълшебна приказка на света и да направи Осло, следваща столица на „Евровизия”. Тръгнахме за Норвегия с дрехи като за студено, а най-старата северна столица имахме прекрасен слънчев неделен ден. Поради влиянието на течението Гълфстрийм, в Норвегия има по-високи температури от нормалните на тези ширини.
Столицата Осло е основана през 1048 г. от н.е., върху 40 острова в края на дългия 100 км Ослофиорд. Заобиколена е от живописни хълмове и зеленина. Осло предлага на своите посетители интересни забележителности и музеи. Разделена е от река Акерселва по чието крайбрежие е разположена древната крепост и замък Акершус, днес превърнати в музей. Интерес представляват: Кралският дворец; Норвежкият парламент; старият университет, изграден от тъмен гранит; Националният театър, пред входа на който са паметниците на бележитите норвежки драматурзи Хенрих Ибсен и Бернсон; Националният музей на Осло, където се съхраняват прочутия сал Кон-Тики и тръстиковата лодка Ра II на световноизвестния учен и пътешественик Тур Хайердал, музеят Фрам, където е разположен едноименният кораб с който Амундсен достига до бреговете на Антарктида, Норвежкия Музей за история и култура, където на открито ще разгледате традиционни къщи от цяла Норвегия или най-модерната сграда на операта, с която се гордеят всички норвежци. Може да си направите снимка пред сградата, къде се връчват световните нобелови награди за мир. Млади хора с тениски и къси панталони се разхождат в парка Вигеланд с 212 скулптурни композиции от бронз, гранит и ковано желязо. В Осло ще откриете дори Музей на магията, съхраняващ различни реквизити на норвежките фокусници. Всичко това, дори повече може да разгледате без екскурзовод и сами за два или три дни защото в Осло както във всички европейски градове от рецепцията на хотела можеш да вземеш безплатно, карта и пътеводител, с които лесно може да достигнеш до всяко място. А ако говорите английски език разходката ви се оказва още по-лесна защото всички норвежци, млади и стари знаят английски и навсякъде срещаш спокойни, усмихнати и отзивчиви хора, готови да ги отговорят. В неделния ден на крайморския булевард и парка Вигеланд срещнахме много млади татковци с колички с бебета без майките, и млади хора от които единия е чернокож или мюсолманин. Колко различен, красив и чист град е Осло не се наемам да разкажа.
И ние бяхме чували, че Осло е най-скъпият град в света. На нас българите навсякъде ни е скъпо. В Осло в неделя пихме кафе за 6,00 лева и чаша бира на стойност 13,50 лева. За тези пари в делничен ден можеш да си купиш от супермаркет 4 бири, но в неделя там са отворени само мгазини “Seven-eleven”, в които има бързи закуски, сладкиши, сандвичи и безалкохолни.
Поредната среща по проект „Да дадем ръка на природата” на програма „За учене през целия живот”, ни отведе в Норвегия и “Lanke scole” в селцето Hell бяха крайната ни цел. Решихме, че от Осло ще пътуваме с влак за да видим повече от Норвегия, въпреки, че продължителността на пътуването е близо седем часа. Страховете ни, че ще се отегчим бяха напразни. Покрай прозорците на влака се редуваха приказни гледки-зелени гори, замръзнали и разтопени фиорди, красиви дървени къщи, гара Лили Хамер, паметник на Пер Гинт на една от гарите, жив муфлон с навити рога гледа любопитно от гората. Не разбрахме кога стигнахме.
Посрещнаха ни на гарата на третия по големина град в Норвегия-Трондхейм. Трондхайм е норвежки центъра на образование, технически и медицински изследвания с норвежки университет за наука и технологии (NTNU). Поради това, че е разположен покрай дългият 22 километра фиорд, го наричат северната Венеция. А от снимката ще се убедите, че има защо.
С друга любопитна история е свързано името на селото Hell, което на английски означава-пъкъл, ад. До централната сграда е тази за колетните практки на която има надпис:Hell-Gods expedition. Преведено-Ад-експедиция на боговете. Всъщност норвежката дума нell означава успех, а надписа на малката сграда е- експедиция на стоки. Всъщност тази забавна игра на думи прави селото световно известно и хиляди хора от целия свят пристигат тук дори само за да си направят снимка пред надписа на гарата и кажат, че са били в ада. Всяко лято там се провежда и музикален фестивал.
В Трондхаим имахме своята вечер в ресторант на телевизионната кула, от едночасовата обиколка от който се наслаждавахме на приказната гледка към един от заливите на Северно море, на множество фиорди и красивите дървени къщи на града. Цяла Норвегия е като огромно село от красиви като вили дървени къщи, разположени сред зелени гори, между приказни скали, езера и реки. Норвежките ни колежки споделиха, че когато станат сутрин много често виждат да се показват от гората елени и дори рисове. Поканата в един от техните домове ни разкри същността на израза: „ Норвежците имат най-висок стандарт на живот”. Мебелите са кожени и дървени- красиви, стилни и скъпи. Там няма огради и домовете не се заключват. Никой не краде защото всички имат това, което видяхме. Кмета на община Стрьодал ни разказа и интересни неща от социалната политика. Ако някой остане безработен-общината поема неговата издръжка. А това означава, че му поема разходите за ток, газ, вода и телефон. Дава му купони за храна, купува му дрехи и го изпраща на почивка.
“Lanke sкole” е обикновено първоначално европейско училище с около 300 деца. По-скоро прилича на дом отколкото на училище, защото има много кътове за отдих с обзавеждане като в домашна обстановка. В училището има и деца със здравословни проблеми, с които се занимават специални учители. Непосредствено до училището започва гора, тяхната местност ”lavvo”/ ”lavvo” /в която по програма всички класове имат задължителни три часа седмично. Там се катерят по дърветата, строят си палатки, къщи от отсечени дървета, палят огньове на определените места, тичат и играят на воля. Не че в България нямаме гори, и не че нашите деца не биха правили с удоволствие същото.
Наблюдавахме уроци и както при нас във всеки клас ни изпълниха драматизации на норвежки легенди, песен или танц. Една от песните ми хареса толкова много, че попитах каква е тази песен, смятах, че е старинна норвежка песен. Оказа се, че това песента изборна норвежците за евровизия. Като се върнах в интернет прочетох за Александър Рибак. Лиса едно от норвежките момичета-колежки ми изпрати песента, аз свалих текста от интернет и понякога си я пусках. Гледах един от полуфиналите на «Евровизия» и разбира се Александър Рибак беше моят фаворит, но си мислех, че просто съм пристрастна. Останалото го знаете. Така фантастичната приказка на Александър Рибак направи нашето посещение в Норвегия още по-вълшебно и незабравимо, направи го нашата северна приказка. Разказах ви една малка част от нея, а вие може да имате своята - в Осло, следващата година на Евровизия. Пожелавам ви го!

ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

КАВАЛА – НАКАЦАЛА ПО ХЪЛМОВЕТЕ

БУКУРЕЩ – СИВО, ТА СИВО

КАК РЕАГИРАТ ИСПАНЦИТЕ НА КРИЗАТА?

ЕДНА БЪЛГАРКА В АНДАЛУСИЯ - 1 част

КОПЕНХАГЕН

ИПЪР - ВСЕ ОЩЕ НА БОЙНОТО ПОЛЕ

10 МЕСТА, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОСЕТИТЕ В ШВЕЙЦАРИЯ

МЕТЕОРА – СКАЛНИТЕ МАНАСТИРИ

КОРНУОЛ – ПАСТОРАЛНОСТ НА КРАЯ НА ПОЛУОСТРОВА

Коментара (9)

Следете за нови коментари с RSS

Wittgenstein , June 15, 2009

Всяко пътуване обогогатява в някакъв всмисъл, стига, разбира се, да възприемаш света с открити и критични сетива, а не като наивен турист, търсещ удоволствия и развлечения. Никой не отрича постиженията на скандинавците в демокрацията, въпреки някои прекалени залитания към социализма. Там богатите не смеят да демонстрират благосъстоянието си като простаците-новобогаташи в посткомунистическите страни или в Америка, което е хубаво. Норвежците освен това профитират много от добива на нефт. Нордическият ландшафт, макар и суров, е много красив. Витгенщайн е обичал да се оттегля в Норвегия да мисли и пише.
От друга страна в климатично отношение Норвегия е невъзможна за живеене страна. Норвежците са непоправими алкохолици, неслучайно са си самоналожили сух режим. Те знаят, че почнат ли да пият свободно, държавата им ще рухне за броени дни. Факт е освен това, че никой южноевропеец не прекарва отпуската си в Скандинавия, а обратното, скандинавците се стремят на юг. Също така никой южноевропеец не си купува вила в Скандинавия, докато северняците си купуват вили на юг. Защо ли, като на север е толкова хубаво?

читател , June 17, 2009

хахах

много ми хареса горният коментар, особено думата профитират. Браво, браво, все така да продължаваме с чуждиците и накрая всички дружно ще "бенефицираме" (спечелим??!) от унищожаването на родния ни език smilies/grin.gif

Wittgenstein , June 18, 2009

Хаха, още когато я изписвах, се надявах да се намери някой, който да не одобри думичката „профитирам”. Радвам се, че все още има хора с развито езиково чувство. Можех да напиша, разбира се, „печелят” или „извличат печалби”. Иначе и аз съм голям радетел за изчистен от излишни чуждици български език и за правоговор. В училищните години дори бях изпаднал в краен пуризъм и не приемах дори старите гръцки и турски заемки. Нямаше вече „кофа”, а само „ведро”, „пирон” беше „гвоздей” и т.н.

Даже имам статия в obshtestvo.net на темата. Какви ли не глупости се пишат и говорят днес. Дори не става дума за нахлуването на разговорната реч и жаргона в журналистическия език, а за примери от уж сериозната публицистика от рода на „управляващи”, „основни приоритети”, „политики”, „публично пространство” и под. глупости. А вчера ми попадна една книга на Любомир Андрейчин „Езикови тревоги” от 1973, посветена точно на такива нежелателни езикови явления.

Между другото понякога в българския има неуместни чуждици, като обаче същевременно липсват други чуждици, които съществуват, да кажем, в немския език и са в някава степен полезни, защото нямат точно съответствие (еквивалент, хаха). Примерите са много: „прекерен”, „бицарен”, „макабрен” и др.

Между другото аз съм фен (хаха, привърженик, разбира се), на литературната реч и на диалектите, но не мога да понасям жаргоните. Затова началото на този пост може да изпише и така:

„Хаха, още куги я изписваше, се надаше да се найде некой, кой да не одобри думичката „профитирам”. Радвам се, що се още има ора с развито езиково чуство. Можеше да напишем, разбира се, „печелат” или „излачат печалби”...”

Хайде, господа езиковеди, какъв е този диалект?

Плутарх , June 18, 2009

това си е български македонски Витгенщайне smilies/grin.gif

читател , June 18, 2009

Витгенщайне, много енергия вкарваш smilies/grin.gif

защо така с рогата тръгваш...? Уж интелигентен човек се пишеш, пък с такава една злоба... малко като щипната по дупето ученичка реагираш. smilies/wink.gif

Wittgenstein , June 19, 2009

Това е встрани от темата за Норвегия, но все пак:

капка злоба няма у мен, напротив, аз съм над тези неща и спокойно, хладнокръвно и аналитично наблюдавам света. Само им се чудя на езиковата култура на българите, та ние, които не сме ходили в Б-я на училище, трябва да ги поучаваме - хаха. - Сал им се чудим на езиковата култура на българете, та ние, кои не сме одиле у Б-я на училище, требва да ги поучаваме.

Колкото до горния диалект - не, не е македонски, макар че очевидно е западнобългарски говор. Става дума за един от двата големи северозападени диалекта - Видинско-ломския говор. За подробности: http://kroraina.com/knigi/jcho..._zap_1.htm
Още по-забавни са преходните (към сръбски) у-говори на торлаците горе в Белоградчишко, но тях за съжаление не ги владея в достатъчна степен, та да пиша свободно - хаха: мужът, путът, рекуту, женуту, че облечем ванелуту, готвим леча, меджу нас, я нема да купуйем, улазам унутре, айде да рипаме у таа мека вуна...хаха

Разбира се, Видинско-ломският говор, както другите български диалекти, не е литературно обработен и затова, за разлика от "македонскиот jaзик" например, не става за пълноценно литературно творчество. Освен ако аз не се захвана да го обработя - хаха.Очаквайте новия вестник "Северозапад" на Монтански език! smilies/cheesy.gif

nordlys , July 15, 2009

Факт е освен това, че никой южноевропеец не прекарва отпуската си в Скандинавия, а обратното, скандинавците се стремят на юг. Също така никой южноевропеец не си купува вила в Скандинавия, докато северняците си купуват вили на юг. Защо ли, като на север е толкова хубаво?

Може би защото южноевропейците не могат да си го позволят?

Happy , July 20, 2009

Да, да, това е едно ужасно и отвратително место за живеене, моля те ти и такива като тебе никога не идвайте за да пробвате да оправите нещо и разпространявайте мълвата усилено, благодарности в адванс!

Dykkab , December 09, 2009

Много е красива страната ама хората за нищо не стават. ама без да се впускам в излишни приказки, само искам да кажа че един от националните им спортове с които се и гордеят е избиване на малки тюленчета с чукове- мн европейско нали?! имат и китоловен флот, а мисля на всички е ясно че китовете са изчезващ вид. и тоя дъжд всеки ден......

Напиши коментар

< Предишна		Следваща >

[назад]