СПРАВИХА ЛИ СЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЪС ЗИМНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА?

Начало

Анализ

ПОТЪПКВАНЕТО НА СИМВОЛИТЕ ИЛИ ЗА ПОЗОРА НА ДЪРЖАВНОСТТА У НАС

Автор : Калоян МЕТОДИЕВ

18 May 2009

Човекът на снимката "не е част" от българската история! Той е бил само вицепрезидент.

Президентската институция е особено важна в политическия живот на страната. На първо място с това, че e своего рода символ на нацията. В Конституцията ни цялата трета глава е отделена на този стожер на националното.
Редно е една нация да пази своите символи. По отношението към тях се определя степента й на цивилизованост. Не става въпрос за критики (по време на мандата или след края му), а за отношението на държавата към президента и вицепрезидента след тяхното оттегляне. За действията или бездействията им може да съди само историята.
Именно заради това през 2003 г. е приет Законът за правата на някои лица, които са били президенти на Република България. Мотивите на тогавашните вносителите безспорно са повече от благордни: „Държавата следва да има грижата бившите президенти да не живеят при обстоятелства, които биха били неприемливи с оглед на заеманото преди това обществено положение”. С този закон се урежда една прилична пенсия, автомобил и офис на оттеглилия се държавен глава. С една дума осигурява му се едно достойно съществуване, каквото подобава на един символ на нацията. Дотук добре, но... У нас винаги има едно НО! В този закон вицепрезидентът го няма. Той е една фикция. Никой не е гласувал за него. Няма го в правния мир. Не е представял България пред света. Стоял е 5 години скрит в мазето на президентството и после е изпратен по живо по здраво през шублера да си ходи. След края на мандата, дори да започне да рови по кофите си е негова работа.

Да, но вицепрезидентът го има. Има го в същата тази трета глава на конституцията, в живота на президентската институция, в политическия ландшафт и най-вече в историята на България. Въпросът дали да я има длъжността на вицепрезидента е съвсем отделен. Като част от историята той е реалност.

Единственият жив, бивш вицепрезидент на страната днес е Тодор Кавалджиев (1996 – 2002). Тук не коментираме неговите лични качества (те са безспорни), а институцията, която е олицетворявал и ще олицетворява до сетния си дъх.

Него закона го е зачеркнал, зачеркнали са го писачите му (не могат да се нарекат по друг начин подобни законотворци).
Може ли бивш вицепрезидент да посреща журналисти, студенти, изследователи, чужди гости в квартални градинки и кафенета?!
Може ли да води съществуване на ръба на мизерията?
Как да финансира издаването на книги, които ще останат за бъдещите поколения?
За кого е срамът от подобно отношение?
Въпросите са риторични. А изводите тъжни. Така не се изгражда държавност. Не се създава уважение към институциите и личностите на една нация. Дори напротив – разрушават се. Смазват се морално!
Случващото се с вицепрезидента Кавалджиев е срам за България. Това важи и за бъдещите бивши подгласници на държавния глава.
Въпросът със статута на вицепрезидентската институция трябва час по-скоро да намери своето реално разрешение. Достатъчно дълго сме писали история от която част от нацията да се срамува.

Калоян Методиев
Май 2009

ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: