|
ПИСМО ОТ СЕЛО
Обичах този кът – с. Косарка, на десетина километра от Дряново. Чисто и китно. Вече не го възприемам така...
Те бяха добри кучета. Предано въртяха опашка за една ласка. Подушваха отдалеч хората, които ги обичат. Учеха се да пазят – селото и нас.
Убиха ги. Кметският наместник, безмилостен ловец по хоби и по дух, ги застреля – там, където обикновено се гушваха да спят.
Пострада и моето кученце, моят „копринен” Цезар. Убиецът или убийците толкова се бе увлякъл, че посегна и на домашните...
Цезар не умря от куршум. В градината ни бяха хвърлили отрова... Милият, сега навярно щеше да тича, полудял от пролетна радост, да ме гледа с блеснали очи, да се търкаля и да пролайва щастливо... Но той вече гние в градината, където е малкият му гроб. Само това можахме да направим за теб, приятелче. Горките бездомничета, казват, били нахвърляни, както дойде, в една мрачна долчина. Между тях е Бубачката – едно от няколкото кученца на Чико – един добър човек, самотна душица. Той много се гордееше с нея. Разказваше как, като излязъл от болницата, където доста дълго се лекувал, „тя ме прегърна като човек”. Била разстреляна пред очите му...
Отдавна бездомните кучета са изкупителна жертва. Разказват се легенди какви опасни баскервили са и колко са кръвожадни. Ако се проследи статистиката обаче, ще се види, че повечето от ухапаните и уплашените са пострадали от домашни кучета, много, много по-рядко от улични.
Днешните „наказателни мерки” отначало изглеждаха, като обикновени изстъпления, подхранвани от декларации като „Аз мразя кучетата!”. Скоро, обаче, те заприличаха на акции, организирани не без участието на служебни лица. Поне така беше в Косарка – не сте забравили нали, че там убийствата на кучетата бяха извършени от кметския наместник, сигурно не без благословията /а може би и инициативата/ на преки и непреки началства.
Както знаем /или не знаем?! / от миналата година имаме Закон за защита на животните и той инкриминира жестокостта. Законът бе приет от Народното събрание на република България и съобразен със законодателството на Европейския съюз. На този фон как ви изглеждат разстрелите в населено място на невинни животни? И кой ще отговаря?
Да, да, кой ще отговаря? Защото подобни действия просто плачат да отговорност, включително и съдебна.
Ние не сме сами на тази земя. И никой не ни е упълномощил с чуждите животи... Но защо ли в тази тъжна история все по-често започват да се мяркат финикийски знаци? Не е ли затова, че се отделят пари, специално, за да се осигури нормално съществуване на „най-добрия приятел на човека”? И когато този приятел изведнъж изчезне / няма да бием барабана, че го няма, пък и кой ли ще тръгне да го търси по долини и чукари/ . Какво ще стане с тези пари? Нали ви е ясно за какво намеквам. Ще спра дотук. С голямата надежда, че някой друг ще продължи...
П.П. И няма защо да се чудим, че децата ни се избиват по някой жесток и извратен начин.
ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:
|