|
Първата трансплантанция в света е на човешки бъбрек през 1954 г. и дава надежда за нов живот на хиляди хора по света. На 3 декември 1967 г. проф. Кристиан Бърнард изумява света с първата в човешката история трансплантация на най-символичния орган - сърце. С напредъка на трансплантационните дейности се появяват и нови проблеми - броят на нуждаещите се от нов орган значително надхвърля броя на донорите. Въпреки че медицинските технологии напредват, списъкът от чакащи расте и всеки ден умират хора поради липса на донор. Времето в последните години вече е решаващ фактор.
Даряването на орган след като някой почине не е лесно нещо. Човекът трябва да е починал по определен начин – мозъчна смърт, за да останат органите невредими, да е сравнително млад, а също и да е в интезивното отделение за да се спести време.
В добавка на това е и нуждата от съгласие – или трябва да си регистриран донор, или трябва да си упълномощил някой свой близък. Във Франция, Испания и Белгия всеки човек е донор на органи по закон. Има възможност и да не стане, ако докато е жив не е изявил това си желание.
Но дали това, че правителството е приело това за мълчаливо съгласие е нарушание на личните права? Тук има огромно неразбиране. Човекът е този, който решава. Дори правителството да промени закона, само човекът или семейството му може да реши дали иска да бъде донор или не. А не правителството. Сутринта може да се събудиш с едно мнение и до вечерта да си го сменил няколко пъти.
В момента броят на дарените органи силно варира в държавите от Европа, сочи статистиката. В най-благоприятна позиция е Испания с 34,6 донори на милион население, а най-отдолу в класацията е Румъния с 0,5 на милион. Причини за огромните различия са много, а сред тях са различните начини на организация на националните системи за донорство и трансплантация, степента на подготовка на медицинските специалисти за такъв род операции и отношението на обществото към даряването на органи след смъртта.
Криза за донори в Индия
В други страни съществува друг проблем със даряването на органи. В Индия нелегалната търговия е оставила лоша следа върху идеята за даряване на органи и там дори е много по- трудно да се намериш трансплантант. Отчаяни хора дори си продават собствените бъбреци приживе казва д-р Амитаб Парти – кардиолог в Делхи. Той добавя, че заради черният пазар е много трудно хората да достигнат до донори. Има също и социално клеймо против даряването на органи, но за да се премахне трябва също и традициите да се променят – хората трябва да разберат, че даряването на органи не е лошо нещо, не е нелегално или забранено от религията.
По информация на Радио Холандия
ПОСЛЕДНИТЕ 5 СТАТИИ:
ДА ПРЕБОРИМ ЗИМНАТА ДЕПРЕСИЯ СЪС СВЕТЛИНА
ХЕМОРОИДИТЕ, ТОЗИ СЪВРЕМЕНЕН БИЧ
МАХМУРЛУК
|