
Мина и си замина седмия вот срещу правителството на Сергей Станишев. За кой ли път се потвърди, че парламентарната ни опозиция е изключително слаба, липсват идеи, алтернативи, едва ли заради това е виновно управляващото мнозинство. Обвиненията, че са се вкопчили във властта и нея пускат не издържат, а са израз на безсилие. Опозицията просто следва събитията, не умее да ги предизвика, разчита на един или друг скандал, на едно или друго конфликтче, на изнесена или подхвърлена информация с елементи на интрига, на европейски, американски и какви ли не още чуждестранни доклади и ако успее да изведе някой и друг дивидент от това е добре, пък най-малкото ще напомни за своето съществуване.
Реагира като ощипана госпожица на изнесените данни и дългите изказвания на Сергей Станишев и членовете на правителството, оплакаха се от процедурата. Народът правилно го е казал на крива ракета космосът и е виновен. Тя процедурата у нас за водене на дебати по време на вот не е променяна от близо 18 години и да се правят аналогии как било навън е смешно. Това, че правителството и управляващото мнозинство използваха тази тактика, а опозицията не я беше предвидила и направи плахи опити с обаждания и тропане да противодейства си е неин проблем. Да искаш вот на недоверие за цялостната политика на правителството с мотиви, който будят в огромната си степен смях и учудване. Правителството не напразно благодари на опозицията за възможността да направи отчет за своята дейност, по добра възможност трудно можеше да намери. Не правителството се скри зад чиновници, а опозицията се скри зад голи думи и празни приказки.
Седмият вот показа, че парламентарната опозиция не е в състояние да предложи алтернатива на сегашното правителство и никак няма да е чудно огромната част от тях да не бъдат част от следващия парламент. Крайно време е агонията за някой от тях да приключи, тяхното време свърши, тяхното мислене и начин на действие остана в миналото. На страната е нужна конструктивно мислене и национално отговорно поведение. Не хленчене и хулене. За това си положение си е виновна самата опозиция. Вместо да съди и да пита правителството има ли криза, колко е то виновно и какъв кризисен план е предприело трябваше да предложи визия за развитие на страната, което в дадения момент е как можем да излезем в по-добра ситуация от кризата, как може да извлечем полза от всичко това, това е изкуството на държавника, да мисли напредничаво, стратегически, с поне една крачка по-напред от останалите, да предвижда нещата в утрешния ден и да убеди останалите в правотата си.
На китайски символът за криза, означава не само опасност, но и възможности. С политици, който мислят в минало и сегашно време сме в опасност, ако са на политическата сцена и няма как да извлечем възможност за просперитет и възход.
Правителството не е толкова силно, ни най-малко и безгрешно, самите те си го признават, но с такава парламентарна опозиция, което и да е, където и да е по света, даже и най-слабото правителство ще се чувства комфортно и уютно.
Борислав АНГЕЛОВ
политолог
ПОСЛЕДНИТЕ 5 СТАТИИ:
ЗА НЯКОИ РЕАЛНОСТИ ПРЕД ОБУЧЕНИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ В БЪЛГАРИЯ- ДАНИЕЛ ПАНЧЕВ
|
А иначе не би било зле деструктивните вотове на недоверие да се премахнат от българската конституция. Ако имаше конструктивен вот на недоверие, опозицията volens-nolens щеше да е принудена да се обедини около общ алтернативен премиер и обща алтернативна политика и щеше да изглежда много по-убедителна.