| Начало |
| Редакционно |
| Интервю |
| Анализ |
| Актуално |
| Гледна точка |
| Скандално |
| Позиция |
| Айсберг |
| Утре |
| Пътешествия |
| Култура |
| За любовта |
| За тялото |
| КУЛИНАР |
| World |
| Арт Галерия |
 Божието стадо |
Начало 
Анализ БРЮКСЕЛ 3 В 1
Анализ БРЮКСЕЛ 3 В 1
БРЮКСЕЛ 3 В 1 |
| Автор : Калоян МЕТОДИЕВ | |
| 21 February 2009 | |
 Три паралелни свята съществуват в белгийската столица Брюксел – един на местни хора, един на емигрантите и един на служителите на институциите. С трите свята в себе си градът се е превърнал от европейска столица в интернационален мегаполис, който сякаш е въплътил в себе си общоевропейски проблеми и тенденции.
Първият свят е този на живеещите все по-трудно заедно фламандци и валонци. Столицата на Кралство Белгия е фламандски град, но днес вече фламандците постепенно са изтласквани и стават малцинство. Градът, както и цялата страна е разделен на две. Фламандският (диалект на холандския) се говори в северните провинции на Белгия. Валонците говорят френски. Табелите на улиците са на двата езика. Фламандската част е много по-богата и не иска да плаща данъци на националната държава. Докато френската развива тежка индустрия, въгледобив, строи големи заводи, фламандците залагат на туризма, екологията и малките семейни фирми. Фламандците от близо 40
години се борят за независимост и постепенно я получават. Вече имат
собствени посолства в 6 европейски страни.
Всички тези разлики рефлектират и върху политическата система. Правителствата се сменят по-често от времето, а то е доста променливо по тези ширини. Вече почти година Белгия няма министър-председател, поради невъзможността да удовлетвори претенциите на всяка от страните. Очевидно е, че политическият ред се поддържа изкуствено по силата на инерционна институционална традиция и ролята на монархията. От там нататък всичко е различно – култура, традиция, език. Разделението изглежда неизбежно. Иначе Брюксел е красив град с много музеи, катедрали, паметници, прекрасни градини и паркове. Фламандската култура има влечение към детайла – малки орнаменти, фигури по стените, отличителни знаци, изящни дръжки на вратите... Стъклописите в църквите и по частните домове създават неповорима атмосфера и уют. 
Султаните на кебапа
Стига толкова за красотата и изяществото, защото влизаме в свят номер две – емигрантите. Цели райони от града приличат на Северна Африка или Близкия Изток. На моменти може да се объркате дали не сте в Бейрут, Конго, Мароко, Истанбул или някъде из нашенските махали. Навсякъде, като грозни кръпки по старите фламандски сгради се мъдрят кебапи, дюнерджийници, китайски закусвални. Най-разпространеното име за новородени в Белгия за 2006 и 2007 г. е Мохамед. Данните изнесе университетски професор, който почти бе линчуван, защото създавал междуетническо напрежение и нетърпимост.
В някои квартали не е желателно да се влиза след залез слънце. Най-непрепоръчителните са Скаарбек и Сен Жос. Гостите от Азия и Африка, в традиционни облекла или лъскави анцузи, стоят на групи и срещата с тях не предвещава нищо добро. Само за миналата 2008 година в Брюксел няколко български журналисти бяха нападнати и обрани в центъра на града, факт, който услужливо беше премълчан от медиите у нас. Сама жена не е за там. На централната търговска улица Нюев пък може да видите повече търкалящи се по земята просяци, отколкото сте виждали през живота си. Като добавим и забрадените домакини, гледащите лошо безработни младежи и групите румънски цигани с децата си, които дърпат всеки, който не се вписва в мултикултурния им свят за пари и цигари, може да си представите каква е атмосферата и накъде вървят нещата. 
Уличка близо до парламента в т.нар. черен квартал
Рекламни пана на една от сградите на Еврокомисията
И тук идваме до свят номер три – институциите. Брюксел, като европейска столица е събрал в себе си огромни институционални формирования – Европейската комисия, Европейския парламент, различни комисии, паневропейски политически, социални, религиозни и културни организации, лобистки групи, think-tanks и т.н. Институциите на Европейския съюз се отличават със своето многообразие. Служителите са от цяла Европа, а не само от страните членки. Имат нещо общо с нашите университети, където най-трудно е да влезеш. От там нататък няма излизане. Движиш се из системата и тя е толкова социална, че ако не взривиш някоя бомба няма шанс да излезеш дори да си най-големия мързеливец или безхаберник. Друг голям проблем е непотизмът. След като се ориентират в системата (по стария соц израз) много от служителите започват да дърпат братя, сестри, братовчеди... Звената, отделите, департаментите са толкова много, че трудно ще ви изловят в конфликт на интереси. Работното време е до петък на обяд. Разходите са много и доста неясни. Само за миналата година ЕС е дал за реклама 2 млрд. евро – от големи рекламни стратегии до дъждобрани и ключодържатели с логото на европейската комисия.
Да не говорим за
бюрокрацията, която се изразява в прехвърляне на папки от стая в стая,
писане на безмислени доклади, които после само написалите ги четат. Европейският парламент пък един път в месеца товари всичките си документации в сандъци и заминава за Страсбург, където се провеждат заседанията му. Огромни разходи.
Въобще много белези на една затворена самодостатъчна система. И вместо да се отвори, тя все повече губи връзка с реалността. Масова практика е служителите в институциите да се женят помежду си, да формират големи интернационални компанни, да си създават изкуствена мултикултурна среда. Това не е лошо, но когато стане затворено и самодостатъчно то става опасно. Изниква въпросът за какво са пратени там? Брюкселските чиновнци са създали своята малка вселена със социални придобивки, добро заплащане, спокоен живот, но фатално откъсната от проблемите и настроенията по места. Имаме фрапантно размиване на леви и десни ценности, морални норми, криворазбрана толерантност и всичко това вече не кореспондира с дневния ред на европейската провинция например. И проблемите няма да закъснеят.
Трите свята към днешна дата живеят заедно. Всеки в собствените си граници. Преливат на улицата, но някак си за малко, като проблясък, за да останат пак разделени общностни образования. На европейската провинция може да й писне да поддържа разхайтения либерален ред на големия град. Така се получи в Ирландия, където Дъблин каза „ДА”, а останалата част от страната „НЕ” на Лисабонския договор. Богатите фламандски "селяни" не са очаровани от европейската бюрокрация и постоянния емигрантски поток. Може би страната, която най-много ще загуби ако нещо се случи с Европейския съюз е България. Ние сме част от него. Редно е да се замислим и да се опитаме да спасим света в който живеем, като го моделираме към по-добро, спокойно, екологично чисто и безопасно място, а не да позволим разрушителни тенденции да го пометат. ПОСЛЕДНИТЕ 5 СТАТИИ: ИДЕЯТА ЗА ПРОМЯНА И ЕФИМЕРНИЯ МАЖОРИТАРЕН ВОТ - Калоян МЕТОДИЕВ
|
Следете за нови коментари с RSS
Веднага провинциалистки коментар. 
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общество.нет Всички права запазени ©
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.
При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.
Според мен вместо да си губиш времето с подобни приказки се хвани да правиш нещо истинско и реално.