ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ РАЗРЕШИ НОСЕНЕТО НА МЮСЮЛМАНСКИ ЗАБРАДКИ В УЧИЛИЩЕ?

ЗА НЯКОИ РЕАЛНОСТИ ПРЕД ОБУЧЕНИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ В БЪЛГАРИЯ

Автор : Даниел ПАНЧЕВ

15 February 2009

Има два подхода за разглеждане на човешките ресурси. При първият от тях те се разбират като всички останали ресурси (материални, финансови, информационни). Инвестициите в хората се възприемат като товар за бюджета на фирмата. Опростено този подход може да се покаже със следното уравнение

Персонал = разходи = финансов товар = заплаха за фирмата

Вторият подход поставя акцент върху хората и инвестициите за повишаване и усъвършенстване на техните знания и компетенции. Според застъпниците на този подход служители във фирмата не могат да бъдат сравнявани с останалите ресурси най-малкото защото те чувстват, реагират. Те отстояват тезата, че парите, вложени в обучение, ще се изплатят многократно на фирмата. Според тези изследователи

Персонал = основен ресурси = инвестиции = възможност за фирмата

За жалост голямата част от предприемачите у нас са възприели първия подход. За това никой не учуди информацията, изтекла през изминалата седмица, че страната ни е на предпоследно място по обучение на фирмения персонал съгласно публикуваното от Евростат изследване. Както се казва нищо ново под слънцето.....
Ето какво се казва още в доклада на Европейската статистическа служба :
1) България е на предпоследно място в ЕС по фирмено обучение
2) Едва 29% от фирмите в България са организирали обучения за служителите си докато средният процент за ЕС е 60 на сто. С най-добри показатели е Великобритания, където цели 90% от частните предприятия провеждат обучения
3) Страната ни е и на предпоследно място по специално участващите в обучения служители като едва 15% от персонала на българските компании са посещавали курсове. Средно за ЕС делът е 33 % като най-висок този показател е в скандинавските страни и по –специално Швеция и Дания.
4)На 25-то място сред 27-те страни членки на ЕС сме и според разходите, които предприятията отделят за обучение спрямо общите разходи за труд и работна запрата.
5) Най-активни в обучението на служителите у нас са големите фирми с персонал над 250 човека (около 23 %), за предприятията с персонал от 50 до 250 души процентът е 12 на сто, а за тези между 10 и 50 - 6 на сто

6) Близо 80 % от наблюдаваните български фирми дори нямат бюджет за обучение!!!
Най-страшно и тревожно обаче звучи факта, че страната ни не е показала никакъв напредък спрямо предходното изследване от 1999г. докато в северната ни съседка Румъния делът на фирмите, които са организирали различни курсове за персонала си е нарастнал от 11 на цели 40% !!! За нашата страна нещата са си останали същите – около 27-28 %. Според мен това е така, защото предприемачите у нас за 20 години преход не можаха да проумеят едно основно нещо – в условията на ожесточена конкуренция, на бързо променяща се, динамична и турбулентна външа среда, на непрекъснати технологични нововъведения единствен шанс да оцелееш и да бъдеш конкурентноспособен е да си в крак с промените и да влагаш ресурс за обучение на персонала си с тези нововъведения. При нас българският висш мениджмънт предпочита „краденето” на готови, изградени кадри и дори внасянето на работници от чужбина (например от Виетнам), които да му излезнат без пари или максимално евтино пред възможността да си „отгледа“, “обучи” и „да моделира” свой персонал. Дано поне парите, предвидени по Оперативна програма „Човешки ресурси на Европейския Социален Фонд (над 1.214 млрд. евро за периода 2007-2013) да го накарат да се замисли и коригира това си поведение.

ПОСЛЕДНИТЕ 5 СТАТИИ: