Ипър е град разположен в северозападната част на Белгийска Фландрия, съвсем близо до френската граница. Града е споменат в Кентърбърийски истории на Джефри Чосър.
Тук е роден Корнелиус Янсен, който е основател на влиятелното през 17 и 18 век идейно течение в Католицизма познато, като Янсенизъм. През вековете Ипър се развива като малък център на фламандската култура, търговия, архитектура, но не това го прави известен, а злощастният факт, че се превръща в централна арена на военните действия по време на Първата световна война. Поради географското си разположение града се оказва на пътя на германските войски към Франция и именно тук се срещат армиите на кайзера и съюзните френски, британски и колониални войски.
За времето на войната градът почти е изтрит от лицето на земята от артилерийския огън и от двете страни. След войната той е напълно възстановен по снимки с пари от репарациите изплащани от Германия. Ипър превръща една злощастна историческа случайност от миналото си във важно икономическо преимущество днес, което поддържа един прекрасен, спокоен и чист фламандски град.
В центъра на града е разположен музея „Полетата на Фландрия” естествено посветен на Първата световна война. В него чрез картини, артефакти, звук, снимки, възстановки и модерни технологични средства са показани годините на войната.
Според спомените на един офицер, когато новите попълнения пристигали на фронта отначало нехаели за сигурността си и наперено се разхождали насам натам. Никой от тях не изпълнявал охотно нарежданията на офицерите да се окопават. Накрая на втората седмица, обаче командването се сблъскало с друг проблем. След като изпитали ужаса на летящите куршуми новобранците започнали трескаво и толкова дълбоко да се окопават, че не можели да стрелят и офицерите трябвало да ги спират да копаят по-дълбоко. Всъщност никой не бил подготвен за такава война. Французи немци, англичани пристигали с богато украсените си с пера шапки, лъскави парадни шлемове, червени и сини униформи, еполети, златни украси и саби, подхождащи за Наполоеновите войни, но не за дълга окопна война. Френските байонети дори не били сменяни от френската революция от 1789 година. Британците през първата година дори играели поло зад фронтовата линия и си устровайли пикници с черешово бренди от Пикадилия, докато чакали заповедите за атака. Много скоро обаче пикникът свършил.
Най-честата причина за смърт при огнестрелните рани била прострелване в главата и от септември 1915 старите кепета били заменени от военните каски, които се използват от армиите и до днес. Регионът е изключително богат на подпочвени води и дори днес околните ниви плуват във вода. Да построиш окопи на такова място е изключително трудно, като се има предвид, че някои системи от траншеи стигат до дълбочина от 10 метра. По време на атаките не било рядкост войниците да се удавят заради тежкото си снаряжение в изровените от бомбите кални ями. 1/3 умират от болести, особено от холера. Британците и французите водели цели батальони от колониите си от Индия, Ямайка, Алжир, Сенегал, Канада, Австралия... Дори англичаните довели голяма група китайци. Отначало се видели в чудо с тях. Когато падал снаряд, вместо да се крият те започвали силно да се смеят и да ръкопляскат. Китайските части се оказали съставени от работници от фабриките, които нямали никакъв военен опит. За пръв път по време на война се използвало и едно от най-зловещите оръжия – газта. Никой не бил подготвен и за нея. Една от разновидностите оттогава е позната, като Ипърит, поради факта, че е използвана за пръв път тук.
В града има още 4 малки музея, немски и британски военни гробища, мемориална арка и няколко прекрасни катедрали. Из малките улички около централния площад има специализирани магазинчета за всякакви предмети свързани с войната – медали, монети, каски, снаряди, щикове, униформи, куршуми, документи, плакати, както и множеството литература по темата. Ипър се посещава от големи групи туристи и ученици от Англия, Австралия, Нова Зенландия, Южна Африка, чиито предци са участвали в събитията. Символ на загиналите във войната е макът, който олицетворява кръвта на падналите в битка. Може да го видите навсякъде – от големи пана, брошури, значки, картини, сувенири, та чак до магнити за хладилник.
Разбира се не всичко в Ипър е война. Не бива да се пропускат уютните фламандски кафенета, където може да пиете наистина хубаво кафе и да опитате местните сладкиши. Прекрасна и внушителна е и готическата катедрала Свети Мартин построена през 1221 година, както и сградата на кметството на централния площад.
Западна Фландрия е едно от малкото места, които и до днес, въпреки че са отворени за новото, се опитват да спрат разрушителния поход на глобализацията и да запазят собствената си култура, дух и атмосфера. Това е една от хубавите страни да сме част от голямото европейско семейство. Трябва да се поучим от този опит. Културата е основата на всичко.
Изглед от уличката кум централния площад. В дъното е музея.
Паметника на загиналите войници
Сцена от музея
Шапки и каски от музея
Мемориала на загиналите
Маковете
Фламандската култура винаги с вкус към стилния детайл. Котка на фенер
ПОСЛЕДНИТЕ 5:
|
Наистина тук в България малко се знае и говори за фламандската култура и история. Браво на редакцията, че не представят Кушадасъ и Анталия например а такива наистина непознати кътчета, пълни с история!
Рубриката е интересна!