|
Искам да споделя своето мнение за протестите организирани от студентите, еколозите и др. Събитията от 14 януари и следващите дни показаха, че все още има хора, които не са се примирили с БГ дейстивителността. На 14 януари беше „забит” поредният пирон в ковчега на българската деморация. Явно страха у правителството надделя и се разправиха брутално с мирните протестиращи и с другите - явно изпратени там да провалят идеята на протеста. Пропагадната машина бе задействана, заляха ни от всички страни с разни информации, мнения и какво ли не : "Вижте ги сега тия лумпени дошли да се бият с полицията, с тях диалог не може да има”. Умело бе намекнато на хората – „не ходете на протестите, ако не иската да усетите вкуса на палките”.
Тези протести не бяха насочени само срещу правителството, а и срещу целия политически елит. Проблемът на България не е само това правителство, заради което загубихме млн. европейски пари и/или станахме за смях пред „белия свят”, а целия този „елит” скъсал връзка с народа си и самоабравил се до крайна степен. Хората вече нямат доверие към държавните институции, усещането за легитимността към властта осъществяваща се от тези хора се губи. Те са възпитани в стария морал и още не проумяват, че трябва да служат на народа, а не за „партията наша” или да удрят някое друго рамо на семейните си бизнеси. Трагедията става пълна с това, че в страната цари един „духовен вакуум”, деградира се морално. Слушам хора как се спукват да се оплакват от държавата, но като сгафят на пътя без колебания дават двасетачката на катаджията след „ и ся к’во ще правим”. Или казват нещо от сорта- „ абе аз да съм министър к’ви пари ще падат, а след мен потоп”. Ето това е страшното - няма алтернатива, малко са хората, които искат и могат да изправят страната на крака. Повечето я карат (както и голяма част от опозицията) на принципа – „ Стани за да седна”.
Участвах на част от протестите и ще участвам в бъдещи такива, защото гражданското общество (от което отчаяно се нуждаем) се изгражда на „улицата”, а не по кафетата или с чашката ракия пред телевизора по време на вечерните новини. Нашият голям „враг” е примирението.
Турхан Апдула
ПОСЛЕДНИТЕ 5 СТАТИИ:
|