|
Студентските протести не са нито новост, нито изненада, а по-скоро логичен завършек на едно алогично управление. Въпросът не е дали, а защо чак сега излезнаха студентите? Отговорът обаче се крие по-дълбоко, а именно в политическата ситуация. С какво тази ситуация е по-различна от тази през задължителната аналогия с 1997 година?
Сега лидерите на студентите са част от управленската политическа олигархия и дори нещо по-лошо, те се отъждествяват с нея. Когато през 1997 г. улиците бяха изпълнени с невиждащи изход от кризата млади хора, всички бяха там с тях, а сега се стигна до абсурдната ситуация Националното представителство на студентските съвети да подкрепят правителството и да казват че то не е виновно за нищо. Че студентите са добре и, че забележете само ако се съберат пред НС 40 000 студенти тогава ще преосмислят позицията си!!! Що за наглост?!? Що за безочие!? Отговорът на това поведение можем да намерим ако проследим кой какъв е в тези Студентски съвети.
Настоящият председател Илия Гътовски е бил член на СДС, секретар на СС на УНСС, в ръководството на комисията за общежития и член на борда на директорите на ССО към МОН. Именно срещу такива като него се опълчиха студентите, защото част от проблемите им са именно с корупционната система за настаняване в общежитията,със стопанисването и откровените кражби в столовете. Точно когато Гътовски беше в ръководството на комисията за настаняване в УНСС оттам се разрази скандал за неправомерно настаняване и корупционни практики с общежития. Освен това имаше скандал с неправомерно раздадени помощи на 40 души с фалшиви документи, установено след акция на СДВР. Преди това имаше едни други уличени- Драгомир Стефанов и Даниел Йорданов. Единият е бивш председател на НПСС а сега назначен като директор на дружество „Академик” към МОН, стопанисващо бази за отдих и забележете общежития. Според запознати е назначен от Даниел Вълчев по искане на Светослав Спасов, в чийто организация е и Йорданов, за да отклоняват и разпределят пари за изборите заедно. Йорданов беше уличен от „Господари на ефира”, че съдейства на Спас Кятупов при уреждането срещу пари на нестуденти да живеят на общежития в УНСС. Йорданов отрече, но се оказа че и двамата са членове на СДС в един и същи клуб. Тогава Йорданов беше зам. директор на общежитията в УНСС. Сега, според запознати е ортак на министъра на образованието. Драгомир Стефанов е административен директор на НПСС, бивш председател на СС на УНСС, момче за всичко на Георги Ненков - бивш кмет на Студентски град, който всъщност започна това мащабно трансформиране на студентското градче в мини Лас Вегас. Дори според ректора на УНСС реституционните претенции за 400 кв.м. в двора на Университета е на братовчедка на Ненков от Пазарджик. Същият Ненков който беше зам.директор на „Топлофикация” - София с Вальо Топлото и е следствен затова и за делата му като общински съветник .Освен това Ненков е и бивш председател на Студентския съвет на УНСС. След него като председател на СС на УНСС отива Константин Арабаджиев, който после последва Ненков и на кметския стол в Студентски град. А по негово време обезумялото застрояване на студентския кампос е в своя апогей. Тогава са раздадени над 200 разрешителни за построяване на заведения дискотеки и търговски обекти. Един от парцелите между бл.16, 17, 18 и 19 е даден на доброто момче на Ненков - Драгомир Стефанов, който го продава, а петното за дискотека „Амнезия” е отдадено от общинската фирма „Кампос”, чийто директор е друг студентски деятел, бивш председател на СС на УНСС и член на националното представителство на студентските съвети Тодор Гунчев. Както виждате няма как тези хора да подкрепят протеста, защото те се облагодетелстват и до ден днешен от властта.
Редакцията е готова да предостави право на отговор на визираните в текста лица.
ПОСЛЕДНИТЕ 5:
|