САНДРА ХЕТГЕР, ЧЛЕН НА ШВЕЙЦАРСКАТА НАРОДНА ПАРТИЯ:БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ГОТОВА ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ С | Общество.нет - политика, култура, прогнози, анализи, коментари, интервюта

ПОКРИВИ

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ РАЗРЕШИ НА ХОМОСЕКСУАЛНИТЕ ДА СКЛЮЧВАТ ГРАЖДАНСКИ БРАК, КАКТО ПОИСКА КЕМАЛ ЕЮП?

weather

В момента 1 гост онлайн

Начало

Интервю

САНДРА ХЕТГЕР, ЧЛЕН НА ШВЕЙЦАРСКАТА НАРОДНА ПАРТИЯ:БЪЛГАРИЯ ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ГОТОВА ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ С

Автор Калоян Методиев

26 October 2006

Сандра Хетгер е родена на 18 юли 1980 г. в Цюрих. Учи една година в Южния университет на Флорида в САЩ. Завършва право в Цюрихския университет. Член на Швейцарската народна партия. В момента работи като адвокат в Метлер-Толедо, Швейцария и следи инвестиционния климат в България.

Едно интервю на Калоян Методиев

Какво е най-обичайното за Швейцария- банките, часовниците или шоколадът?
Зависи кой отговаря на този въпрос. Местните хора не свеждат собствената си страна до банките, часовниците или шоколада. Ние ценим политическата си стабилност и възможността директно да участваме в политиката. Страната ни е добре известна и с красивата си и много чиста природна среда. При нас всичко е толкова малко и разстоянията са много къси. Най-южната част на Швейцария, Тесин, е само на 300 км. от Цюрих. Заради чистия въздух и мекия климат, този регион е много популярен сред швейцарците, които прекарват там уикендите и ваканциите си.
От своя страна туристите виждат Швейцария по различен начин. Няма значение кого питате – японски, немски или италиански турист. Всички имат горе долу една и съща информация за “малката страна в средата на Европа”. В съзнанието на туриста Швейцария е чиста и богата страна с много планини, шоколад и сирене. Много туристически компании рекламират именно с този лозунг. По мое мнение в тази стратегия няма нищо лошо – туристите да очакват перфектна страна, където всичко е подредено. Аз пътувам много, но за да съм честна, ще си призная, че на Земята няма по-прекрасна страна от родната ми Швейцария.
Обичам я и никога няма да я напусна, за да живея другаде… за нищо на света.
Според вас по-консервативно или по-либерално е швейцарското общество?
Като цяло си мисля, че ние сме по-скоро консервативно мислеща нация. Всяка промяна, независимо политическа, социална или лична трябва да бъде премислена и анализирана отново, отново и отново. Ние например гледаме нашите съседи от Австрия и казваме: ОК, те са в Европейския съюз толкова много години и какво стана.? Спечелиха ли от това? Ако да, в какво? Ако не, защо?…. И така правим с всичко. Затова Швейцария е известна като страната, която взима много бавно решения. Хората се страхуват да поемат рискове или да започват промени просто, защото се опасяват да не изгубят нещо. Повечето от нас си дават сметка, че нашият стандарт на живот е много висок и всички работим много усърдно. Затова сме много предпазливи по отношение на промените.
Освен това ние сме много привързани към нашите традиции като храна, обичаи, точност и въобще към начина на живот в Швейцария. Почти 80% от швейцарците са членове на различни асоциации, които се занимават с неща, които имат за цел да поддържат нашите традиции живи. В повечето ситуации, които ми е поднесъл животът на мен лично, аз постъпвам по начина, по който споменах. Разбира се, понякога пропускаме интересни възможности, именно защото не сме или не можем да бъдем по-спонтанни. Ако сте израснали с подобен начин на мислене, вие даже не го забелязвате. Но го осъзнавате, чак когато пораснете и се срещнете с хора от други страни.
И за да съм честна, досега предпазливостта и благоразумието никога не са ни подвеждали.
Каква е основната политическа тема в Швейцария днес?
В момента има две важни теми, които се дискутират. Първата се отнася до чужденците, които живеят в Швейцария и втората е свързана с въпроса за отношенията ни с Европейския съюз. Швейцария има малко под 7 млн. жители. Приблизително около 15% от тях са чужденци. Повечето идват от Германия, Италия и Франция. Обикновено те са добре квалифицирани служители с разрешение за работа в банковия и компютърния сектор. Но разбира се, има и хора от по-неразвити страни. Някои от тях остават в страната като нелегални емигранти и са престъпници. Други търсят политическо убежище. Така че Швейцария трябва да се справя с много различни проблеми.
Добре квалифицираните чужденци не създават проблеми. Те се интегрират в швейцарското общество и не предизвикват негативни реакции. За разлика от тях нелегалните или тези, които търсят убежище в повечето случаи са замесени в криминални истории. Нашето правителство и някои неправителствени организации осъществяват различни проекти за интеграция и толерантност.
Другият голям въпрос е свързан с Европейския съюз. Както знаете ние не сме част от него. В страната има две големи политически течения - едното, което е за присъединяването към ЕС и другото, което е срещу.
В момента мнозинството от швейцарците, или около 75 %, са срещу присъединяването на страната към ЕС. Това е и мнението, което за споделям. Мисля си, че в момента евентуалното ни присъединяване ще бъде голяма крачка назад за нас.
Защо мислите, че ЕС ще донесе повече вреди отколкото ползи на Швейцария?
Мисля, че ЕС трябва да се справя с много фундаментални проблеми като общата конституция, културни въпроси, големите различия, касаещи финансовото състояние на страните-членки, корупцията сред много правителства, прилагането на много официални и политически декрети, различното разбиране за демокрация и свобода и много други неща.
Всяка европейска страна има свои собствени интереси, култура, идентификация и свои вярвания. Илюзия е да се мисли, че всички те могат да бъдат събрани и да имат чувство за една общност.
Двустранните договорености в момента са най-добрият начин на сътрудничество между Швейцария и ЕС. Ние не можем да си представим да бъдем управлявани и контролирани от Европейското правителство в Брюксел. Как могат например те да знаят конкретните нужди на високопланинските фермери или на тези далеч на юг в Сицилия?
Политиците създават европейските закони по авторитарен начин без да се съобразяват при какви условия живеят хората. На мен всичко това ми прилича на една голяма игра между богатите стари политици, които местят пионките (държавите) напред-назад и наблюдават как хората се борят с новите заповеди от Брюксел.
Разбира се има страни, които биха спечелите от влизането в ЕС, особено страните от Източна Европа. Но това определено не е верният път за Швейцария, най-малкото в следващите 50 години.
Къде е пресечната точка между политиката и бизнеса?
Политиката влияе на бизнеса и обратно. Независимо точно какви закони или под законови нормативни актове създават политиците бизнесът винаги трябва да се съобразява с тях. Те оказват влияние върху вноса и износа, фондовата борса, пазара на труда и последно, но не по важност и върху обществото като такова. От друга страна в зависимост от това как се развива бизнесът политиката трябва да променя съществуващи или да създава нови регулации и да следи за честна търговия.
Как виждате България отвън?
България е една от страните, които определено ще спечелят от присъединяването си към ЕС. Никога не съм посещавала страната ви, така че нямам преки впечатления от нея. Но това, което знам от медиите и моите проучвания за България е, че страната все още се нуждае от много реформи. Изглежда, че корупцията сред управляващите и обществото е голям проблем. Потенциалът ви за развитие на селското стопанство и промишлеността е доста голям, а това е от особено значение за икономиката. Нивото на механизация е по-високо, отколкото в повечето източноевропейски страни, но има голяма нужда от по-модерно оборудване. И поради това страната все още не е готова да се възползва от собствения си потенциал.
Вижда се, че България прави големи усилия да строи нови пътища, които са особено важни за превоза на товари и които правят страната по-атрактивна за чуждите инвеститори. Без съмнение се нуждаете от помощ, което не бива да се разглежда в негативен план. Ние, западноевропейците, трябва да помагаме на нашите съседи, не само финансово, но и също с практики в политиката и социалната сфера.
За да завърша въпроса, в последните 10 години България се радва и на съществен растеж на приходите от международен туризъм. Плажовете и зимните ви курорти са популярни сред туристите от цяла Европа. Това е едно добро начало и трябва да се продължи и в други сектори на икономиката. Страната е на правилен път, но трябва още много да учи.
Как прекарвате свободното си време?
Като адвокат имам да пиша и чета страшно много юридически текстове дори и в свободното си време. Иначе обичам творческите занимания. Три пъти седмично посещавам клуба по плуване. Организираме състезания през уикендите. Понеделник и петък вечер тренираме с отбора, а сряда е за работата с децата в клуба. Обичам да работя с деца. Уча ги как да плуват и да се гмуркат.
Един път в седмицата се занимавам активно и с политика. Това е по-скоро като мое хоби. Член съм на Младежката Швейцарска Народна партия, която е консервативна. Ние защитаваме традициите, неутралитета и директната демокрация. За мен е особено важно младите хора да са активни в своите местни общности, няма значение дали споделят консервативни или либерални ценности. Просто е важно да се интересуваме от страната си и това, което е важно за нея.
Разбира се, обичам да прекарвам времето си и с моите приятели – излизаме вечер, правим малки пътешествия, пазаруваме, а понякога просто се мотаем и говорим за това или онова.
Друго мое хоби са заниманията в градината. Обичам да се грижа за цветята, да подстригвам тревата и всичко останало, свързано с градинарската работа. Тук обаче става студено по това време на годината и ще чакам пролетта, за да се занимавам отново с моите растения.
И понякога, но само понякога, което е изключително рядко, имам време само за себе си. Тогава просто се наслаждавам на тишината, неправейки нищо специално.
.
Какви книги четете? Имате ли любим автор?
Не обичам да чета в свободното си време. Ако чета, това са предимно биографии на хора, които са ми интересни. Например Клинтън, Кенеди, Блеър, Хитлер или Луис Армстронг.
Интересуват ме хора, които са постигнали нещо специално, без значение дали е положително или отрицателно. Харесвам и литература за т.нар. специални региони и биосреди, като Антарктика, пустинята или дълбините на океана. Но като цяло не съм класически тип читател.