СПРАВИХА ЛИ СЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЪС ЗИМНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА?

Начало

Анализ

2009 СЕ ОЧЕРТАВА KATO ГОДИНА НА МРАЧНАTA УМОРA ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО РАЗШИРЯВАНЕ

Автор : Тони БАРБЕР

05 January 2009

Турция трябва почти да е доволна. В края на декември Европейския съюз се съгласи да отвори две нови преговорни глави в процеса на присъединяване на Турция към ЕС – свободно движение на капитали и информационно общество и медии. Чешкото председателство на съюза, което започна на 1 януари 2009, се надява да отвори още глави през 6 месечното си председателстване.
И така от всички 35 глави, които трябва да затвори преди да се присъедини към ЕС, Турция към днешна дата е отворила 10, като се надява до юни да набъбнат до 12. Уоооо! С това темпо всички 35 ще бъдат отворени някъде към 2015 година. Освен, ако разбира се някои западноевропейски правителства нямат намерени въобще да допускат Турция в ЕС. Още повече, че 8 от отворените глави бяха замразени преди две години, заради несъгласието на Анкара да отвори пристанищата и летищата си за търговия с Кипър. Турското присъединяване е далеч от преговорна стабилност, но за сметка на това напредва изключително бавно в посока наникъде. Турция все повече и повече губи илюзиите си затова накъде отиват нещата.

Същото не може да се каже с такава увереност за Хърватия. Споровете със Словения, нейното бившо югославско другарче, довдоха до затваряне само на 3 глави и отваряне на 1 през декември. Словения де факто блокира по-нататашните преговори.
Това беше горчив урок за Хърватия, която искаше да затвори 5 глави, да отвори нови 10 и така бързо да завърши преговорите до декемрви 2009, за да се надявяа на приемане в Евросъюза през 2011 година. Вместо това, Хърватия днес е затворила само 7 от 35 преговорни теми, има 15 отворени и 13, които чакат своето начало. Приключването на разговорите в следващите 12 месеца изглежда все по-нереална задача.
Идва ред и на Сърбия. Докладът на прокурора от ООН за военните престъпления ясно показа, че Сърбия да подобри сътрудничеството си с Трибунала в Хага. Несъстоялият се арест на ген. Ратко Младич – лидерът на босненските сърби обвинен в геноцид, също може да изиграе своята роля. Докато той не стане факт холандското правителство няма да вдигне ветото си за асоцииране на Сърбия към ЕС.
Македония също зацикли над своя спор за името с Гърция. Колкото до Босна и Херцеговина ще е успех да остане единна държава, независимо дали ще се присъедини към Евросъюза. А когато Черна Гора официално предстви кандидатурата си пред декември 2008, из ЕС се замърмори, че това е малко преждевременно.
Някои хора отдават всички тези проблеми на т.нар. умора от разширяването наленала старите членки. Незная дали са прави. Но със сигурност може да се каже, че процесът на разширяване ще изпадне в дълбок зимен сън през 2009.

ПОСЛЕДНИТЕ 5: