СПРАВИХА ЛИ СЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЪС ЗИМНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА?

Начало

Анализ

ПРОФ. ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ: БЪЛГАРИЯ Е НАИСТИНА СТАБИЛИЗИРАЩ ФАКТОР НА БАЛКАНИТЕ

Автор : Интервю на Соня СИРОМАХОВА

29 December 2008

ЗА ДА СТАНЕ ЧЛЕН НА ЕС, СЪРБИЯ ЩЕ ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЕ НОВИТЕ РЕАЛНОСТИ В КОСОВО

Венелин Цачевски е роден през 1948 г. в град София.. Като професор по политически науки е преподавал в Славянския, Великотърновския и Нов български университет по Теория на международните отношения и Външна политика на България. През 2003 – 2006 г.е посланик на България във Финландия, а през 2004 – 2006 г. и в Естония. От 2007 г. е гост-професор в Хелзинкския университет. Специализирал е в Белгия, Русия, Финландия, Япония и Швейцария.

Професор Цачевски как бихте очертали с няколко щриха визията на балканските страни днес?

Балканите през последното десетилетие промениха своя облик за радост – в положителна посока. Последният конфликт в балканска страна беше през 2001 г. в Македония. След преодоляването на етническия сблъсък там, до днес въоръжен конфликт не е възниквал никъде. Държавите от региона получиха исторически шанс да се разделят с лошата слава от миналото и да преодолеят своята изостаналост чрез интегриране в доказалия своята перспектива Европейски съюз. През сегашното десетилетие, особено след 2005 г. Балканите станаха един от най-динамично развиващите се в икономическо отношение райони в Европа. Все повече се увеличават чуждестранните инвестиции, който достигнаха общо 200 млрд. евро.
Фактът, че Гърция, България и Румъния вече са част от голямото европейско семейство, е показателен – членството на тези страни е не само признание за успешно извършените политически и икономически реформи, но и дава допълнителни възможности на страните от съюза да оказват значително влияние върху тях.
Всъщност всички страни на Балканите в една или друга степен участват в процеса на интеграция. Македония през 2005 г. получи статут на кандидат член на ЕС и вероятно през 2009 ще получи дата за започване на преговорите. Турция и Хърватска през 2005 започнаха преговори за членство. Хърватска е значително по-напред в процеса, прогнозите са, че тя до края на 2009 ще приключи с преговорите и през 2011-2012 ще стане пълноправен член на ЕС. Що се отнася до Турция, процесът върви по-бавно, отворени са само няколко преговорни глави.
Случаят Турция е по-сложен. Една част от страните членки на ЕС, считат че тя не е европейска държава, а е мюсюлманска, по-голяма част от територията й е в Азия, поради което няма място в ЕС. Най-силен изразител на тези разбирания е Франция. Президентът Саркози се обявява за по-тесни отношения с Турция, обаче те да са само на стадий партньорство.
Другият труден проблем за Турция е съпротивата на Гърция и Кипър, които са против ускоряването на преговорите за членство, докато не бъде решен Кипърският проблем. Въпреки това много експерти смятат, че в края на краищата Турция ще стане член на ЕС, макар една от последните. Аргументите са твърде сериозни, много голяма страна в региона, голям икономически потенциал – половината от Брутния продукт на Балканите се пада на нея, икономически и военностратегически съюзник.
От какво зависи скоростта на интеграция на Балканските страни в ЕС?
Процесът е двустранен – и от подготовката на страните кандидатки и от развитието на самия Европейски съюз. Видяхме какво стана с ратификацията на Лисабонския договор. През тази година на референдума в Ирландия се получи отрицателен вот и той не може да влезе в сила. Това означава, че докато не завърши ратификацията няма да има нови страни членки на ЕС. Тази заплаха касае най-силно Хърватска, която е най-напреднала в преговорите. Лично аз смятам, че ще се намери решение на този проблем.
Отразява ли се по някакъв начин на процесите в Югоизточна Европа ситуацията в Косово?
Това е сериозен проблем, който засяга преди всичко интегрирането на сърбите. До Сърбия все още не е отправена покана, но тя е включена в процеса на евроинтегриране на Западните Балкани. От края на миналото десетилетие на ход е една отделна политика на ЕС наречена процес на стабилизиране и асоцииране на Западните Балкани и в него са включени всички усилия да се стабилизира обстановката междусъседките държави.
Сърбия, естествено, се противопостави категорично на независимостта на Косово. Още повече, че позицията на Русия, Китай, Румъния, Босна и Херцеговина и редица други страни, включително членки на ЕС, подкрепят позицията на Сърбия, че Косово е историческа част от територията на Сърбия. Последната беше готова да даде максимално широка степен на автономия, но Косово да остане в състава й. Това не стана и се създадоха трудности.
През тази година Сърбия подписа споразумение за стабилизиране и асоцииране, тя е с намерение през 2009 да подаде молба за членство в ЕС. Еврокомисарят по разширяването на ЕС Оли Рен подкрепя евроинтеграцията на Сърбия, но при условие, че страната изпълни необходимите изисквания, сред които е да поддържа добросъседски отношения със съседните държави. Това означава, че, за да стане член на ЕС, Сърбия ще трябва да признае новите реалности в Косово.
Нашите, български политици твърдят, че България е гарант за стабилността на Балканите. Така ли е?
Присъединяването на България към ЕС беше не само за успешното развитие на реформите, демократичния преход, установяването на пазарна икономика, но и за ролята й на стабилизиращ фактор на Балканите. Тя практически е единствената държава в региона, която няма сериозни проблеми със съседните страни. Ако изключим до известна степен трудностите, които имаме с Македония, по повод за искането и за признаване на македонско малцинство у нас. С членството ни в НАТО и ЕС тежеста на България и ролята й в региона значително нарастнаха.
Успешна ли е политиката на Външно министерство в отношенията с Европейския съюз?
Политиката по отношение на ЕС, е политика на всички българи, на правителство, на президентската институция, на Народното събрание. И като част от тях – на Външно министерство. Разбира се, в продължение на много години от началото на 90-те членството на България в ЕС беше основният въпрос във външната ни политика.
Страната сега е изправена пред друга сложна задача – максимално бързо да се адаптира към условията в Европейския съюз. Това е изключително трудно – в икономическо отношение България отстъпва на много страни членки, фактически на всички по Брутен продукт на глава от населението, средни заплати и т.н. Така че ще имаме дълъг период, поне 10-на години, на адаптация в ЕС.
Част от проблемите е максимално ефективното използване на фондовете. Част от тези средства по предприсъединителните програми – ФАР, ИСПА, САПАРД, а като член на ЕС до 2013 г. ще получим 6.5 млрд. евро. Всъщност заедно с парите от предприсъединителните програми за 7 години трябва да се усвоят над 11 милиарда. За съжаление, наша традиционна слабост е, че ние ололзотворяваме един много нисък процент от сумите на които имаме право. Досега България по всички програми е използвала по-малко или около 20 %. Друг сериозен проблем за България са злоупотребите при използването на средствата от еврофондовете. Поради тази причина ЕК временно преустанови финансирането по предприсъединителените програми на проекти на стойност около 1 млрд евро.Освен това, страната ни загуби безвъзвратно 220 млн евро по програма ФАР. Според мен това не е добър атестат за нашата политика.
Проблемите не се изчерват с това. Важен е и въпросът за много големия пасив във външнотърговското ни салдо. Моята прогноза е, че ако България провежда максимално резултатна социална и икономическа политика и максимално усвоява фондовете, ние ще можем в един период от 10, максимум 15 г. в основни линии да се присъединим към голямото европейско семейство. Тогава ще можем да защитаваме по-успешно националните си интереси.
С какво представлява интерес България за Европейския съюз?
В исторически план България е част от Европа и членството ни в съюза е признание затова. Като една от най-старите държави на континента, страната ни е допринесла много за развитието на европейската култура и цивилизация.
България е наистина стабилизиращ фактор на Балканите и помага на останалите страни в региона да завършат своята евроинтеграция. България е част и от Черноморския регион, който е много важен както в политическо, така и в икономическо отношение.
Как преценявате младежките бунтове в съседна Гърция?
По принцип това е един вътрешен конфликт, но той показва колко чувствително е обществото, особено в една демократична държава, каквато е Гърция, към проявите на вандализъм, ксенофобия и т.н. В случая става въпрос за едно престъпление, извършено от органите на реда и следствието е един граждански протест, израз на желанието да се спазват стриктно законите, принципите на демокрацията. Друг е въпросът дали подобен вандалски реакции са най-добрият път.
Аз смятам, че това, което направиха българските студенти, като реакция на убийството на Стоян Балтов беше една напълно цивилизована, нормална реакция. Аз съм привърженик на такъв тип ответна проява – гражданска доблест и единност.
Като бивш посланик какво мислите за разкритите нарушения в някои български посолства?
Изнесените факти в резултат на ревизии са симптом, че някои неща във външно министерство не са наред. Разбира се, следствието, прокуратурата ще си кажат думата.
Трябва да се променят много неща, за да може едно важно министерство, каквото е Външно, което определя облика на България пред света, да функционира максимално ефективно, прозрачно в рамките на закона.
Може ли да се каже, че сме партньори с ЕС?
Приемането на страната е едно признание затова. Като посланик видях, как, като се подписа договорът през 2005 г. , веднага се промени отношението към България. Имаме нов статут, който обаче трябва да защитаваме със силна икономика, висок стандарт, ликвидиране на организираната престъпност. В ЕС членуват 27 страни, всяка със своите национални интереси. За нас е важно в тази общност да имаме силен глас, съюзници за нашите интереси, за нашите цели.

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

СТАНЧО ТОТОВ: БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД Е ЕДНОВРЕМЕННО В РОЛЯТА НА ЯН ХУС И НА БАБАТА СЪС СЪЧКИТE

ВЛАДИМИР ШОПОВ: КРИЗАТА В ОТНОШЕНИЯТА С ЕС СТАВА ВСЕ ПО-ДЪЛБОКА

НОВА ИКОНОМИЧЕСКА ЗИМА ПРЕД БЪЛГАРИЯ

ЗА КАКВО Е ВОЙНАТА В АФГАНИСТАН?

ПОЛИТИЧЕСКИ КОРЕКТНО ГОВОРЕНЕ = ЗОМБИЗЪМ

Коментара (6)

Следете за нови коментари с RSS

Димитър Василев, София , December 30, 2008

Чудесен анализ.Напълно вярно е, че ще ни трябва много време, за да се адаптираме към условнията в ЕС. За съжаление управляващите пропиляха първите две години на членството ни. Що се отнася до Сърбия, тя все повече показва, че приема новото статукво в Косово, без което няма да й бъде позволено да напредне в евроинтеграцията.

димитров , December 30, 2008

Хубав и точен материал, въпреки че проф. Цачевски е могъл да бъде още по-критичен към политиката на управляващите за адаптиране към ЕС. Фактически 2008 г. бе неуспешна за България по отношение на еврочленството. И едно пожелание - нека редакцията нааправи интервю с проф. Цачевски за противоречията на Балканите. Каква е неговата оценка за сегашното състояние на отношенията между страните и какви са изгледите регионът да се превърне в зона на трайна стабилност и сигурност. Защото от това зависи неговото пълно интегриране в ЕС и НАТО.

Димитров, Варна , December 31, 2008

Интервюто е много интересно. ПрОфесоръг е трябвало обаче да бъде още по-критичен към политиката на правителството по отношение участието ни в ЕС. Считам, че 2008 бе неуспешна година за еврочленството ни. Предлагам да бъде направено интервю с автора, който е експерт в тази област, за съществуващите прогиворечия в отношенията между балканските страни. Както и за спора между България и Македония за македонско малцинство в България.

Деянов, студент , December 31, 2008

Ще бъде добре за публикувате повече интервюта и анализи по такива въпроси, особено за Балканите. За тези, които се интересуват им препоръчвам книгите на професора - Балканите. Краят на ковфликтите и Балканите. Трудният път към обединена Европа.

Василев, Варна , January 03, 2009

Чел съм книгата на професора "Балканите.Краят на конфликтите". В нея той пише, че въпреки прогреса в стабилизирането и евроинтеграцията, регионът остава един от най-нестабалните в Европа. Дали това положение се е променило сега - началото на 2009 година? Моето мнение е, че няма съществена промяна в положителна посока.

Костадин Стефанов, София , January 04, 2009

Препоръчвам да има повече такива интервюта по балканските проблеми.

Напиши коментар